Споделяме този клип изработен от интервюта направени по време на провелата се миналия месец международна конференция на тема „Деинституционализация на грижата за деца: как инвестираме в промяната?“. В него професор Нейтън Фокс, професор Чарлс Нелсън и доктор Чарлс Зийна споделят опита си с изучаването на ефекта на институционализацията върху деца настанени в институции в ранна възраст.
Професор Нейтън Фокс е от университета Мериленд, катедра за човешко развитие и количествена методология. Той също така е един от водещите изследователи в Проекта за ранна интервенция в Букурещ, където проучва въздействието на институционализацията в най-ранна възраст върху развитието на мозъка и поведението на малките деца. Октритията му сочат към значителни дефицити при деца израстнали в институции. Той отбелязва, че някои от тези дефицити могат да бъдат възстановени чрез настаняване на децата в среда близка до семейната, като например в приемна грижа. Професор Фокс също така отбелязва, че колкото по-рано децата са изкарани от институцията, толкова по-голям шанс имат за развиване на продуктивен живот.
Професор Чарлс Нелсън (Професор по педиатрия и невронаука и професор по психология в катедрата по психиатрия на медицинския факултет, Харвард) споделя, че с векове деца без родители са настанявани в институции без да се взима предвид най-добрия интерес на детето. Професор Нелсън смята, че това се случва, защото хората взимащи това решение не обръщат внимание на научните изследвания относно щетите от институционализацията от невронаучна гледна точка. Той дава като пример за това настоящия проблем с разделянето на деца от родители на американско-мексиканската граница.
Доктор Чарлс Зийна, професор по психиатрия и педиатрия в университета Тулейн, споменава своята презентация върху психопатологията и компетенцията при деца, които са подложени на силно изразена ранна депривация т.е. изоставени при раждане и настанени в големи институции в Букурещ, Румъния. Той споделя, че тези деца са с значително повишен риск от психопатология и съществено нарушаване на функционалната компетентност до сравнително късна юношеска възраст. Децата, които са били обгрижвани от приемни родители, от друга страна, са демонстрирали значително по-малка вериатност за сериозни психиатрични проблеми в юношеските години. Заключението на тези проучвания е, че опитът по време на ранните години от живота е от голямо значение и със сигурност има дълготраен ефект, включително и в юношеска възраст.