[България] Интервю на Дневник с Диана Радославова за бежанците и търсенето на работна ръка у нас

04 Апр. 2018
Source: 
Дневник

Дневник публикуваха информативно интервю с Диана Радославова от фондация "Център за правна помощ - Глас в България" засягащо позабравената тема за бежанците в България. Г-жа Радославова обяснява спадът на интерес към темата с успоредния спад в числото бежанци, които достигат държавата ни през последните 4 години. Тя цитира данни на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), които сочат, че през 2017 г. 3,700 души са потърсили закрила в България - 7 пъти по-малко от 2016 г. Тези данни са показателни за, на пръв поглед, добрата функционалност на държавата ни в "защитата на европейските граници", но от гледна точка на основните човешки права, тази защита е пагобна най-вече за най-уязвимите и нуждаещи се от обежище мигранти.
Както е известно на повечето наши читатели, един от главните резултати от това е увеличаването на използването на най-опасния маршрут до Европа - Средиземноморския - което води до увеличаване на жертвите ("от 171 635 пристигнали в Европа по средиземноморието 3 116 губят живота си по пътя през 2017"). За съжаление в България тази миграция продължава да бъде описвана от политици и медии като заплаха, а законодателството придобива все по-репресивен вид. Това от своя страна затваря очите на българското общество спрямо нуждата от съпричастност и, от инструментална гледна точка, нуждата от работна ръка в държавата и как интеграцията би допринесла позитивно и на двете страни.

Диана Радославова посочва именно това в отговорите си в интервюто с Дневник. Но първо тя отбелязва, че в България "огромен проблем е некачествена процедура за закрила, която не отговаря на минималните стандарти за предоставяне на статут, и неадекватното санкциониране на това от съда". Това, според нея, води до вторична миграция и създаване на голяма група недокументирани бежанци в страната - с отказан статут и без възможност за връщане в родните им страни. Същевременно, България вече четвърта година отчита "нулево ниво на интеграционна политика", което представя страната ни като транзитна. Въпреки това в държавата има значителна бройка останали, върнати и релокирани от други европейски държави мигранти. 
От по-позитивна гледна точка, Диана Радославова отбелязва, че българските работодатели са се превърнали в "ключов фактор в миграционните и в интеграционните процеси", заради нарастването в търсенето на работна ръка сред бежанците. Фондация "Център за правна помощ - Глас в България" и доброволци работят, например, за свързването на 10 еритрейски граждани с работодател, което ще им осигури "доход, обучение, специализация, ефективна и явна интеграция".

На темата за страха от мигрантите в България, Радославова обяснява, че той произлиза от натрапваната идея, че всички са "екстремисти, терористи, и миграцията е заплаха, която поставя обществото ни в криза". Истината обаче е, че мнозинството са хора като нас идващи от държави в по-голяма криза от българската (Сирия, Афганистан, Еритрея, Сомалия ...) и този миграционен процес е неизбежен и ще продължи да се случва. Този страх и отровната атмосфера в държавата спрямо темата също така е подхранен от генерализациите спрямо мигрантите. Като пример Диана отново дава еритрейските мигранти, които са "малка и напълно незастрашителна група, всички са православни християни, а не терористи и ислямисти, имат легално признат статут и не са влезнали незаконно в страната ни". Въпреки това заплахите към тях продължават. Диана Радославова заключва този въпрос с неизбежното преместване на фокуса, от мигрантите като проблем, към значителни систематични проблеми на българското общество.

Пълното интервю и статията източник на Дневник може да намерите на този адрес.
 

Series this is part of: 

Проектът е финансиран от: