Член 7 от Конвенцията за правата на хората с увреждания гласи:
1. Държавите – страни по Конвенцията трябва да гарантират, че децата с увреждания имат правото свободно да изразяват вижданията си по всички въпроси, свързани с тях, като техните възгледи се преценяват съобразно възрастта и зрялостта им, равнопоставено с другите деца и да им бъде осигурена подходяща помощ, съобразена с тяхната възраст и увреждане, за да разберат това право.
Настоящото резюме представя някои от най-добрите практики според УНИЦЕФ [1] за това къде и как децата с увреждания могат да участват във вземането на решения, които се отнасят за тях и техния живот.
Къде могат да участват децата с увреждания?
Възможностите за участие на деца с увреждания трябва да бъдат същите като за всички останали деца. Много може да се направи за децата с увреждания на местно ниво. Децата могат да информират общността за случаи и бариери, с които се сблъскват бидейки деца с увреждания и така да помогнат за намирането на решения за преодоляването им чрез участия в местни комитети, организации ръководени от деца, училищни съвети, младежки съвети и др. Например, УНИЦЕФ отбелязва, че децата с увреждания могат да дадат своя поглед върху местната транспортна система или за дизайна на училищните площадки. Децата могат също така да провеждат или да участват в проучвания за информационна политика или да проверяват дали местните служебни учредения са достъпни за хора с увреждания. Те могат също така да стимулират диалога в общността относно предразсъдъците и изолацията в обществото и как да ги бъдат намалени. Това може да стане чрез писане за местния вестник или участие в инициативи в социалните мрежи. Децата с увреждания също могат да представят информация за уврежданията си на своите връстници и така да ги образоват.
На национално ниво децата с увреждания могат да участват в управлението, като предоставят мнение относно законодателни реформи, изготвяне на политики, събиране на данни и разпределяне на ресурси [2]. Те могат да участват и в научни изследвания или да представят идеите си относно уврежданията на национални и международни форуми. Децата с увреждания дори могат да бъдат включени при докладването пред Комитета по правата на хората с увреждания.
Как могат децата с увреждания да участват?
Участието може да се осъществи отделно (т.е. пространствено специализирано за деца с увреждания) или в приобщаваща среда, но всички възможности за участие трябва да бъдат достъпни за деца с увреждания. Въпреки това, ако едно дете избере отделена специализирана среда за участие, това може да му осигури безопасно място, на което да развие гледни точки, специфични за децата с увреждания, които може би не биха се появили в условията на по- широка среда. Участието винаги трябва да за започва със съгласие, да бъде доброволно, етично, уважително и съобразено със съответните увреждания.
УНИЦЕФ описват три нива на ангажираност в участието:
- Консултативно участие – когато възрастните говорят с деца с увреждания за техния опит. Този тип ангажиране е иницииран и ръководен от възрастни, но взима под внимание опита на децата с увреждания, необходим на възрастните при вземането на решения.
- Съвместно участие – когато възрастните и децата се ангажират активно на всеки етап от решението или проекта. Това е партньорство между възрастняи детето, при което взимането на решения е споделено и дава възможност за изява на детето. Например, едно дете може да сътрудничи в научно изследване или при разработването на политика. Пример за съвместно участие може да се види в Естония. Омбудсманът по въпроси свързани с децата създава консултативен комитет, състоящ се от деца, включително деца с увреждания, които принадлежат към различни младежки организации в Естония. Комитетът подпомага омбудсмана при вземането на решения[3].
- Участие, ръководено от деца – когато децата имат възможност да инициират дейности и да отстояват позициите си. Позволява на децата да идентифицират проблемите и да контролират процеса по решаването им. Тук възрастните по-скоро приемат ролята на помошници, отколкото на инициатори. Например, децата могат да защитават правата си в съда, чрез механизми за подаване на жалби или чрез обучение на връстниците си.
Създаване на приобщаваща среда за участие:
Първо, важно е да се проведи дали средата позволява равноправно участие за всички (т.е. има ли рампи и достатъчно широки врати). Има много видове увреждания, така че е важно да се обърне внимание на индивидуалните нужди на всяко дете въз основа на специфичното му увреждане. Детето също трябва да бъде попитано как най-добре да се отговори на неговите нужди. Все пак човек трябва да избягва да помага на дете с увреждания ако то няма нужда от това или ако самото дете не е поискало. Бъдете отворени за промяна, когато осигурявате необходимото за децата. Приемете, че у всяко дете има нещо, с което да допринесе за групата по свой собствен начин. Фокусирайте се върху силните страни на детето.
Трябва да се предвиди и време, в което децата в групите да се опознаят. Насърчавайте децата с увреждания да участват наравно с другите деца и да имат равнопоставени задължения. Предложете дейности, които позволяват на децата да научат за живота с увреждания. Окуражавайте отборнитеигри и тези по двойки , ако някой се нуждае от помощ или подкрепа по време на дейностите. Това създава атмосфера на равни възможности.
За повече информация, относно как да създадете условия за успешно участие:
Източници:
[2] УНИЦЕФ (юни 2013) Приемете ни сериозно: Ангажиране на децата с увреждания във вземането на решения, свързани с техния живот: 14
Translated by Ani Karadzhiyan and Christina Strinska for Child Protection Hub in 2017.