ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ НАСИЛИЕТО СПРЯМО ДЕЦА (CHILD HUB ПРЕГЛЕД)

детайли

Дата:  29 Юли 2016 Автор:  Katie Javanaud Издател:  Child Protection Hub Тип публикация:  Newsletter / Review / Bulletin

Този ChildHub преглед подчертава, че колкото повече знаем за последиците от насилието спрямо деца, толкова по-ясен става моралния императив в адресирането му. В краткосрочен и дългосрочен план, излагане на насилие по време на детството има изключително негативни последици за физическото и психическото здраве. Фактите също така сочат, че цялото общество може да бъде увредено, когато децата му страдат по този начин. Съответно, този проблем трябва да бъде третиран, както от социално-икономическо, така и от морално естество. В първия доклад, предоставящ същински глобална перспектива по темата, „Световния доклад за насилието над деца“ на УНИЦЕФ от 2006 г., се разкрива вездесъщността на това явление.

Признаване, че насилието над деца може да се случи навсякъде, може да предизвика песимизъм за перспективите около окончателното му премахване. Държавни доклади сочат, че децата от богати и развиващи се страни също могат да страдат от малтретиране. Независимо от това, могат да бъдат взети мерки за предотвратяване на насилието върху деца и, следователно, то никога не трябва да бъде виждано като неизбежност. Ефективното предотвратяване зависи от цялостен анализ на първопричините за този проблем. Ето защо, трябва да бъдат положени повече усилия, за да се разбере защо и как се случва насилието върху деца. Само тогава правителствени и неправителствени органи, вложени в закрилата на деца, могат да разпределят своите ресурси уверени в това, че покриват нуждите на най-уязвимите групи от деца. Както член 19 от КПД постановява, всяко дете има правото да бъде свободно от всякакви форми на насилие. Тъй като това основно право е залегнало в международното право, междуправителствени организации трябва да се стремят да улесняват изживяването на детства свободни от насилие дотогава, когато това право стане универсална норма.

Насилието над деца може да приеме различни форми: физически, психологически и сексуални. Последиците от преживяването на насилие по време на детството са многостранни. Определяне на причинно-следствената връзка между насилието и даден ефект понякога е усложнено и от други фактори. Например, взимайки случая с бедността и насилието над деца, макар да е ясно, че действително има връзка, специфичното ѝ естество остава неясно. Да бъдеш роден в нищета увеличава риска от поява на насилие по време на детството, което от своя страна увеличава риска да останеш в капана на бедността в зряла възраст: следователно, установяването на причина спрямо ефект представлява предизвикателство. Освен това, физическо насилие може да доведе до психологическа вреда, както и физическа вреда. По подобен начин, ефектите на психическо насилие понякога може да се проявяват физически. Изследванията също така ни показва, че когато децата са подложени на една форма на насилие, рискът да бъдат в досег с други форми на малтретиране се увеличава. Това е известно като "поли-виктимизация". Негативните последици от насилието са кумулативни, което означава, че голям брой вредни ефекти са резултат от поли-виктимизация.

Трудно е да се разграничат последствията от насилие по време на детството от други фактори, които могат да повлияят отрицателно на човешки живот (като бедност или увреждания). Очевидно има взаимовръзка между насилие и недостатъци. Поради тази причина и поради това, че насилието над деца има толкова много последствия, само няколко ще бъдат разгледани тук. Важно е, обаче, да се запомни, че причинно-следствената връзка между насилието и неговите последици не предполага неизбежност. Реакцията на всеки човек към насилие е уникална. Докато насилието по време на детството може да има дългосрочни последици, възстановяването също е възможно.

Последиците от насилие:

Смърт: Най-тревожното потенциално следствие на физическо насилие спрямо деца е смърт. Вероятността за причиняване на смърт на дете чрез физическо насилие често e значително подценена. Въз основа на налични данни, СЗО е изчислила, че поне 53 000 деца са убити по света всяка година. [i] Изследванията също така показват, че "намерение за наказание " е общ предшественик в много случаи на убийства на деца. [II] Това показва, че нанасяне на телесни наказания по своята същност е опасно и е доказано, че довежда до изключително негативни резултати, най-тежката от които е смърт.
Сериозно нараняване: Въпреки че насилието над деца може да доведе до смърт, по-вероятно е вместо това да доведе до нараняване. СЗО оценява, че за всяка смърт има между 150-2400 случаи на малтретиране. [III] Контузия по време на детството може да бъде особено опасна, заради случващия се процес на физическото и когнитивното развитие . Травматични мозъчни наранявания могат да бъдат причина и следствие на насилие. [IV] От една страна, децата с увреждания са сред най-уязвимите и следователно са в по-голям риск от насилие. От друга страна, сериозно нараняване увеличава риска от трайна инвалидност. По този начин се създава един порочен кръг. Връзки също са били установени между увреждане и вероятността лице да се роди в малтретиращо семейство, където рисковете за домашно насилие са по-високи. [V]
Физическо заболяване: Насилието по време на детството сякаш кара хората да са по-податливи на сериозни заболявания в зряла възраст (като хронични сърдечни, белодробни или чернодробни заболявания, рак, затлъстяване, високо кръвно налягане и висок холестерол) [VI] В краткосрочен план, насилието към малки деца се свързва с повишена податливост към астма, стомашно-чревни проблеми, главоболия и грип. [VII] Стресът породен от насилие може да бъде толкова остър, че да пречи на функционирането на имунната и нервната система. Освен страданието, което такива заболявания пораждат, се създава и тежко бреме за обществото като цяло по отношение на общественото здраве.
Когнитивен капацитет: когнитивното развитие на малтретирани и изоставени деца може да бъде сериозно възпрепятствано. Сравнителната езикова некомпетентност на малтретираните деца е най-забележима в най-ранните години. "Догонването" на по-късен етап представлява значително предизвикателство за много деца, защото в някои по-крайни случаи, развитието на мозъка е затруднено от липсата на положителни стимули. Неуспехът да се култивира когнитивния капацитет на дете поражда сериозно и дълготрайно увреждане. Възпрепятстваното развитие в това отношение възпира децата от достъп до и полза от много от техните права, и също така ги поставя под по-голям риск от посегателство.
Пост-травматично стресово разстройство: пост-травматичното стресово разстройство може да произтече от изпитване или наблюдаване на крайно и/или постоянно насилие по време детството. В скорошно проучване, изследващо ефектите на свидетелстването на домашно насилие от децата, беше установено, че 56% от 84-те изследвани деца съвпадат диагностичните критерии свързани с пост-травматично стресово разстройство. [VIII] Холандско проучване също потвърди теорията на поли-виктимизацията, като показа че до 70% от децата, които израстват в насилствени домакинства, в които майките им са били жертви на малтретиране, също изпитват насилие директно. [IX] Физическото насилие може да доведе до широк кръг от проблеми с психичното здраве, така че би било голяма грешка да се предположи, че физическото насилие произвежда само физически последици.
Психични здравни проблеми: Въпреки, че психическото насилие и емоционално пренебрегване могат да бъдат по-трудни за долавяне от физическо насилие, неговите ефекти могат да бъдат също толкова коварни. Едно проучване установи, че 80% от младите хора, чието детство е било отровено с насилие, страдали от най-малко един вид психично разстройство до 21 годишна възраст. [х] Като се има предвид, че само в Европа се смята, че поне 55 милиона деца страдат от психическо насилие всяка година, това е изключително смущаващо. [XI] Депресия, тревожни разстройства, разстройствa на храненето и самоубийство са всички, свързани с психическото насилие по време на годините на формиране на детството. [XII]
Социално-икономически: Всички форми на насилие спрямо деца имат социално-икономически ефекти. Корелацията между бягане от училище и преживяването на насилие до голяма степен обяснява защо, по принцип, децата с насилствено ежедневие демонстрират неадекватно академично представяне. От своя страна, това ограничава степента, в която децата жертви са в състояние да допринасят за тяхното общество и по този начин просперитета и растежа на цели общности са неблагоприятно засегнати от насилие. В глобален мащаб, икономическото въздействие на физическо, психическо и сексуално насилие над деца се смята, че довежда до загуби над $ 7 трилиона на година, почти невъобразима цифра. [XIII]
Поведенчески: Списъкът с поведенчески проблеми, свързани с насилие по време на детството, изглежда безкраен. Малтретираните деца са изложени на повишен риск от алкохолизъм, злоупотреба с различни вещества и високорискова сексуална активност през годините. Едно проучване също установи, че шансовете за влизане в сблъсък със закона по време на непълнолетието са се увеличили с 59% за малтретирани деца. Освен това, за децата, които изпитват насилие, е 25% по-вероятно да се превърнат в родители в тийнейджърските години, отколкото е за техните не-малтретираните връстници. На въпрос дали жертвите са по-склонни да станат извършители на вреда върху себе си, емпиричните доказателства са смесени. Насилието между поколенията обаче може да бъде една от последиците от насилието над деца.
Това са само някои от потенциалните последици от насилието над деца. Дори от този много бегъл преглед на ефектите от насилието става ясно, че последиците са тясно свързани помежду си. Например, ако едно дете претърпява сериозни наранявания, тя или той незабавно се излага на по-голям риск от затруднено когнитивно развитие, което от своя страна прави детето по-уязвимо към малтретиране. Един цялостен подход, за преодоляване на бедността, дискриминацията и нагласите/ обичаите, които позволяват насилие спрямо деца да остане в сянка, е изключително важен за неговото отстраняване.

Източници:

[i] Available at http://www.who.int/violence_injury_prevention/violence/activities/child_...

 Accessed 26/07/2016

[ii] Corporal punishment of children: summary of research on its impact and associations, End All Corporal Punishment Against Children, 2016, p. 4

[iii] European Report on Preventing Child Maltreatment, World Health Organization, 2013, p. 3

[iv] Available at: http://www.brainline.org/content/2008/07/breaking-silence-violence-cause...

Accessed 26/07/2016

[v] Pearson, C. Harwin, N. Abrahams, H. Making an Impact: Children and Domestic Violence, Jessica Kingsley Publishers, 2006, p. 77

[vi] Adverse Childhood Experiences and Adult Risk Factors for Age-Related Disease, Archives of Pediatrics and Adolescent Medicine 2009; 163 (12): 1135-1143

[vii] Available at: https://www.futureswithoutviolence.org/userfiles/file/Children_and_Famil...

Accessed 26/07/2016

[viii] Pearson, C. Harwin, N. Abrahams, H. Making an Impact: Children and Domestic Violence, Jessica Kingsley Publishers, 2006, p. 85

[ix] From a Whisper to a Shout: A Call to End Violence Against Children in Alternative Care, SOS Children’s Village International, 2014, p. 43

[x] Available at http://www.who.int/violence_injury_prevention/violence/activities/child_...

 Accessed 26/07/2016

[xi] Violence Towards Children in the EU: Current Situation, European Parliament Research Service, 2014, p.11

[xii] The Relationship Between Suicide and Bullying: what we know and what it means for schools, National Centre for Injury Prevention and Control (2014) p. 3

[xiii] Pereznieto, P. Montes, A. Routier, S. Langston, L. The Costs and Economic Impact of Violence Against Children, 2014, p.1 

Total number of pages: 
3
Language(s) of materials: 
английски
Country(s) this content is relevant to: 
Международни

Проектът е финансиран от: