Рискът от увреждане на децата, поверени на институционална грижа

детайли

Дата:  01 Ян. 2009 Author:  Kevin Browne Издател:  Save The Children and Better Care Network Тип публикация:  Report / Study / Data

Този документ е превод на въведението и глава: „Изводи за политиката и практиката: обобщение“ от доклада „Рискът от увреждане на децата, поверени на институционална грижа“ от Кевин Браун. Оригиналният документ включва дефиниция на понятията „институционална грижа“, обобщение за броя на децата без родители, които живеят в „детски домове“ в световен мащаб и причините и поради които са там. Следва преглед на рисковете за институционалните деца, развитието им след като са поверени на институционална грижа и препоръки към политиката и практиката, за предотвратяване на вредите и насърчаване правото на децата да израснат в семейна обстановка. На това се фокусираме в следващия текст.

 

Въведение

Много деца по света попадат под институционална грижа, въпреки че това доказано има негативен ефект върху развитието на децата  (Carter, 2005; Johnson, Browne and Hamilton-Giachritsis, 2006). Например, доста деца, поверени на институционална грижа страдат от влошено здравословно състояние, физическо недоразвиване, проблеми в развитието на мозъка, като често имат емоционални и трудности в привързването. Това означава, че тези деца са с намалени интелектуални, социални и поведенчески умения, в сравнение с тези, които са израснали в семейства.

Това проучване представлява резюме на причините децата без родители да бъдат изпращани в „Детски домове“ в световен мащаб. Следва и преглед на рисковете от увреждане в развитието на тези деца, както и препоръки как тази вреда да бъде намалена, а правото на децата да израснат в семейна обстановка да бъде насърчено (UNCRC, 1989). За целта първо трябва да се дефинира понятието „институционална грижа“.  

Институционална грижа за деца се дефинира като група от десет и повече деца, без родители или настойници, за които се грижат много по-малка група от възрастни срещу заплащане. Обикновено на един възпитател в Европа се падат по шест деца от една възрастова група през деня. През нощта възпитателите са доста по-малко. Често персоналът е не достатъчно добре квалифициран и не достатъчно надзираван. Това води до много основни грешки, например в храненето на дете. Децата, поверени на институционална грижа повече от три месеца се наричат „институционални деца“. Тези деца са и фокусът на нашето безпокойство.

Понякога домовете за институционална грижа неправилно се свързват със „сиропиталища“. Сиропиталищата осигуряват не стимулираща, клинична среда на кърмачета и деца до четири годишна възраст. По-голямата част (94-98%) от децата в сиропиталищата имат поне един жив родител, който обикновено има проблеми със закона (Browne et al., 2005, 2006; Carter, 2005; Tobis, 2000). Тези цифри не се отнасят за бедствени райони или места в конфликтни зони, но дори и в тези условия много малка част от децата в институциите са сираци. Много от тях са взети от жив родител или настойник, чието местонахождение е неизвестно. Може би увеличаващият се брой на ХИВ сираците в Африка са единственото изключение, макар да се знае, че 59% от децата, живеещи в институции, в Зимбабве имат поне един жив родител.

 

Изводи за политиката и практиката: обобщение

1. Институционалната грижа уврежда развитието на децата, има негативен ефект върху функцията на невроните в най-критичния за развитието на мозъка период и води до изоставане във физическото, интелектуалното, социалното и емоционалното развитие.

2. Приблизително 43 842 (14.4 на 10 000) деца под три години официално са поверени на институционална грижа за повече от три месеца в 47 страни според СЗО, но е възможно тази цифра да бъде силно подценена. Необходимо е да се положат усилия за деинституционализирането на тези деца и възможно най-скоро да им бъде осигурена грижа в семейна среда, следвайки най-добрия практически модел, без да се нарушават правата на децата и без да се пренебрегват техните нужди.

3. Институционалната грижа не е ограничена само до страните в преход, а е често срещано явление в целия свят. Девет от десет деца, поверени на институционална грижа, имат поне един жив родител. Причините децата от по-бедните страни да са в домове са социални и икономически, а в икономически развитите страни – заради насилие.

4. Децата, поверени за отглеждане в семейна среда до шест месечна възраст вероятно ще настигнат връстниците си в интелектуалното си и физическо развитие. Децата, поверени на семейна грижа след шест месечна възраст вероятно никога няма да възстановят интелектуалните си дефицити. Институционална грижа може да нанесе върху малките деца необратими нарушения в нервната функция, свързана с емоционалната привързаност и социалното поведение. Това често води до невъзможност за пълноценни връзки, асоциално поведение и проблеми с психичното здраве.

5. Деца под три годишна възраст не бива да се поверяват на институционална грижа. Когато институциите се използват като спешна мярка, детето трябва да бъде преместено в приемно семейство колкото се може по-скоро. Във всички страни, паралелно с мерките за справяне с небрежни родители и насилието над деца, трябва да се развива и грижата в семейна среда.

6. Необходимо е да се обърне сериозно внимание на квалификацията на работещите в сферата на грижата за деца в беда. Трябва да се осигури приемна грижа в семейна среда, за да се помогне развитието на децата и тяхната безопасност. Децата, върнати на биологичните си родители или осиновени/поверени на настойници трябва да бъдат внимателно оценени, мотивирани и наставлявани, за да се предотврати малтретирането и отглеждането на тези деца в лоши условия.

7. Страните в преход използват международното осиновяване като алтернатива на институционалната грижа, което не винаги е в интерес на децата. Преди да се прибегне до осиновяване зад граница трябва да се направи опит за връщането на детето на родителите или да бъдат намерени подходящи настойници.

 

Преведено от Христина Стринска от английски на български за Мрежа за закрила на детето.

Total number of pages: 
31
Series this is part of: 
Language(s) of materials: 
английски
Country(s) this content is relevant to: 
Международни

Проектът е финансиран от: