Сделката за миграцията между ЕС и Турция: развитие и предизвикателства

На 18 март 2016 г., споразумение, бе подписано между Европейския съюз и Турция, за въведение на задължение на Турция да приема обратно всички незаконни мигранти -  лица не кандидатствали за убежище или отхвърлени търсещи убежище - достигнали до гръцките острови от турските брегове. В замяна на сътрудничеството на Турция, Европейският съюз обеща да премахне визовите изисквания за турски граждани от юни 2016 (крайният срок по-късно беше отложен до декември 2016 г.) и да възобнови преговорите за присъединяването на Турция към Европейския съюз. В допълнение към това, учреждение за бежанци на стойност три милиарда евро беше построено с цел финансиране на съвместни действия на ЕС и Турция за обезпечаване нуждите на бежанците и приемните общности. Допълнителни три милиарда евро ще бъдат предоставени до края на 2018 г.

Според сделката, турското правителство също така се ангажира да предприеме всички необходими мерки за намаляване на потока от незаконни мигранти, преминаващи към Гърция, и предотврати откриването на нови маршрути.

Споразумението получи много критики от страна на неправителствени организации за правата на човека, които обвиниха Европа в "изнасянето навън" на защитата на бежанците чрез натоварването с приемането на търсещите убежище на трета страна, вече претоварена с бежанци от Сирия и Близкия изток. Турция в момента приютява повече бежанци, отколкото всяка друга страна в света - повече от 2,5 милиона, според ВКБООН. Въпреки, че председателят  на Съвета на ЕС Доналд Туск похвали Анкара като "най-добрият пример в света за това как да се отнасяме с бежанци", международни експерти по човешки права остават загрижени за условията, в които те живеят. В Турция предоставянето на убежище се регулира от Закона за чужденците и международната закрила (LFIP) от 2013 г., който предоставя пълен статут на бежанец само за гражданите на страните-членки на Съвета на Европа. Граждани не-европейци, които отговарят на условията, за да бъдат считани за бежанци, получават статут на "условен бежанец", който дава право на бенефициентите на по-малък набор от права и не предлага перспектива за дългосрочна правна интеграция в Турция. Освен това, сведения за полицейско насилие, сексуално насилие и експлоатация на сирийски деца се появиха, които поставят под въпрос самото класифицирането на Турция като сигурна трета страна.

Макар да е вярно, че значително по-малко мигранти са се опитали да достигнат Гърция по море, след като сделката влезе в сила (97% по-малко, отколкото през август 2015 г. според Европейската Комисия), броят на отхвърлените кандидати за убежище върнати в Турция продължава да бъде много нисък. Към септември 2016 г. 578 души са били върнати на турските брегове, вероятно тъй като продължителните процесите за предоставяне на убежище в Гърция са забавили процедурата за връщане. Малко по-висок брой бежанци (1614) са били преместена в Европа в рамките на схемата за пре-настаняване, договорени в сделката. Според схемата, един сириец е преместван в страна от ЕС, за всеки сириец връщан в Турция според договореното през март. Тази последна разпоредба бе остро критикуван от правозащитни организации, които твърдят, че тя несправедливо наказва лица, търсещи убежище, от други националности (например иракчани и афганистанци).

Опасенията за бежанските права, обаче, не са единствената пречка, спъваща ефективното прилагане на сделката. Турският президент Реджеп Ердоган неотдавна заплаши Европа да прекрати споразумението, ако блока продължава да забавя безвизовия достъп на турски граждани. Европейските служители отговориха като посочиха, че Турция все още не отговаря на пет от 72-та критерии, необходими за завършване на процеса по либерализиране на визовия режим. По-специално, ЕС изрази загриженост относно строгото законодателство за борба с тероризма, прието след провалилият се преврат през юли, което в момента позволява журналисти и опозиционни фигури да бъдат задържани без причина. По-нататъшни стъпки, които ще бъдат предприети от Турция, за да се възползва от вдигането на визите, включват споразумения за сътрудничество за сигурност с Европол, въвеждане на допълнителни мерки за борба с корупцията и подобряване на законодателството за защита на данните.

Тъй като срокът за вдигането на визите продължава да се отлага и напрежението расте между страните, експерти и неправителствени организации привличат вниманието на правителствата върху отрицателното въздействие, което новите мерки имат върху бежанците. Въпреки  че сделката посочва, че всички молби за убежище трябва да се разглеждат на индивидуална основа, има доказателства, че на лица, търсещи убежище в Гърция, се отказва достъп до адвокат, и че най-малко 10 сирийски граждани наскоро са върнати в Турция, без нужното разглеждане на техните искания за защита.

Докато бъдещето на споразумението между ЕС и Турция остава неопределено, хиляди бежанци са изправени пред още по-несигурна съдба. За да не ги предаде, Европа трябва да гарантира, че тяхната безопасност и човешки права са спазени на всички етапи от процеса за предоставяне на убежище.