UNICEF е изследвал резултатите от множество програми за превенция на насилието и интервенционни програми по целия свят и идентифицира шест стратегии, които показват, че са високо ефективни. Проектите за интервенция и отговор, очертани в този доклад, демонстрират ясно, че насилието над деца не е неизбежно. Изследването показва, че прилагането на определени методи има капацитет драматично да намали нивото на насилие, преживявано от децата. Колективното усилие на обикновените граждани, правещите политики, правителствата и международните институции е съществено за елиминиране на насилието над деца. По същия начин, усилването на мрежите между тези, в позиция на власт да развиват и укрепват системите за закрила на детето, е решаващо важно в този процес.
Въпреки че без съмнение още много политики предстои да бъдат тествани на практика, за сега съществуват доказателства за ефективността на следните:
- Подкрепа на родителите, грижещите се и семействата
- Помагане на децата и юношите да се справят с рискове и предизвикателства
- Промяна на нагласите и социалните норми, които окуражават насилието и дискриминацията
- Промотиране и осигуряване на услуги за подкрепа на деца
- Въвеждане на закони и политики, които защитават децата
- Събиране на данни и изследвания
Всяка от тези стратегии ни доближава до целта за елиминиране на насилието над деца. Те обаче представляват много по-мощен инструмент, когато се прилагат допринасяйки към по-широка програма за развитие, включваща подобрен достъп до образование, здравна грижа, жилищно настаняване и т.н. Спирането на насилието над децата води до много ползи за обществото като цяло. Този доклад акцентира върху факта, че дори по отношение на анализа на разходи-ползи, прилагането на тези техники ни се отплаща. Например, програмата “Партньорство Сестра-Семейство” (Nurse-Family Partnership), която започва в Америка през 1977 год., но досега се е разпространила и в части на Европа, показва, че “нетните спестявания от участието на високо-рискови семейства са четири пъти по-високи от разходите за самата програма” (p. 20). В човешки, както и в икономически термини, тази програма за подкрепа на семействата, е произвела изключително позитивни резултати. Това включва: подобрено пренатално здраве, забележимо намаляване на броя на детски наранявания и 48% спад в случаите на злоупотреба над деца и неглижиране сред семействата, участващи в програмата.
Програмата “Ранно обогатяване” (The Early Enrichment Programme), предназначена да насърчи положителна семейна среда за деца в неравностойно положение, служи като още един пример за успешна интервенция, която да сложи край на насилието над деца. Тази програма понастоящем работи в Белгия, Босна и Херцеговина, Франция, Германия, Великобритания и Турция, както и на други места. Забележителни са данните от Турция, които показват, че след като програмата е била в ход в продължение на две години, физическо наказание над деца е намаляло с около 78%. Тези резултати са обещаващи и като се има предвид фактът, че през 2013 г. тази програма е достигнала повече от 800,000 жени и деца. Други програми все още установяват важността децата да бъдат снабдени с необходимите умения, да отговарят на насилието по подходящ начин. По този начин, децата са насърчавани да говорят и да докладват за злоупотреба, но също така и да използват алтернативни средства за разрешаване на конфликти в училище.
Проектът “За безопасна и овластяваща училищна среда” (For Safe and Enabling School Environment), опериращ в България, Хърватия, Казахстан, Черна гора, Сърбия и Словения, е също успешен. Двата компонента на този проект - първият, насочен към повишаване на осведомеността сред обществеността за насилието в училище, а вторият, насочен към превенция на насилието - заедно са довели до намаляване на вербалното и физическо насилие в хърватските училища с 50%. Промяната на дълбоко вкоренени нагласи, особено тези, които легитимират или оправдават някои форми на насилие срещу деца, представлява значително предизвикателство. Въпреки че промяната изисква време "това не трябва да отнема поколения" (стр. 33). Освен това, въпреки че промените в закона не са достатъчни, за да се гарантира промяна в нагласите в отношението, криминализирането на използване на телесното наказание на деца през 1979 г. в Швеция ясно довежда до промяна в отношението на родителите към неговата приемливост. В много други страни в последствие е криминализирани телесното наказание, което дава надежда, че нагласите също ще бъдат трансформирани.
Изготвено от Katie Javanaud за Child Protection Hub за Югоизточна Европа, Август 2016
Източник: Ending Violence Against Children: Six Strategies for Action (2014) UNICEF