Засилване на системите за закрила на детето: идентифициране, препращане, отговор

детайли

Дата:  18 Авг. 2016 Author:  Katie Javanaud#uid:7136 Издател:  Child Protection Hub Тип публикация:  Newsletter / Review / Bulletin

През 2011 г. УНИЦЕФ и ЕС влязоха ново партньорство за целите на управлението на проект “Защита на децата от насилие в Югоизточна Европа” (Protecting Children from Violence in South East Europe). Първоначално четири страни попадат в обсега на проекта: Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия и Турция. Благодарение на успеха на програмата, обхватът на проекта наскоро (август 2016) е значително разширен, за да включи Косово, Черна гора и Бивша Югославска Република Македония. В доклада си по проекта от 2013 г., УНИЦЕФ изследва начините, по които системите за закрила на детето могат да бъдат засилени в четирите страни, които участват в началната фаза на проекта. Този доклад заключава, че процесът на идентифициране, препращане и отговор трябва да бъдат безпрепятствено свързани, ако искаме да гарантираме най-добрия интерес на децата, жертви на насилие.

Четирите страни, оценени в този доклад, са посветени на защитата на всички деца от всички форми на насилие. Въпреки че в тях вече съществуват законодателни рамки за защита на децата, тези страни все още работят върху създаването на по-цялостни системи за защита. В момента има два доминантни модела в тези страни: (1) система за закрила на детето; (2) система за подкрепа на детето/семейството. Докато първата има интервенционен фокус, втората има превантивен фокус. Докладът препоръчва на четирите страни, участващи в изследването, да се ориентират към развитие на системите за подкрепа на детето/семейството. В действителност, "моделите, които акцентират върху семейната подкрепа предлагат възможност за защита на децата ... от насилие преди то да се случи" (стр. 10).

Почти 600 различни заинтересовани страни са били включени в това изследване. Това позволява да се съберат широк кръг гледни точки по въпроса как може да се подобри отчетността в системата за закрила на детето. Получаване на официални статистически данни е представлявало значително предизвикателство за изследването, но този факт сам по себе си води до важни прозрения: насилието над деца остава тема табу в Югоизточна Европа. Всичките четири страни, оценени в изследването се нуждаят от значителни инвестиции в системата за събиране на данни и инфраструктурата, свързана с мониторинга на системата за закрила трябва да бъде засилена. Някои форми на насилие спрямо деца (особено физическо насилие, представено като дисциплиниране) са културно вкоренени. Този доклад подчертава, че много деца са престанали да определят като насилие форми на насилие, които се използват като коригиращи действия. За съжаление, дори и тези, натоварени със закрила на детето са по-малко склонни да съобщават за случаи на физическо насилие спрямо деца, извършено в училище или вкъщи. Това демонстрира, че "обществените възприятия за това какво представлява злоупотребата влияят на идентификацията и докладването на случаи на насилие" (стр. 37).

Дефекти са открити в процеса на препращане между различните сектори, които  ограничат възможността за подпомагане на деца жертви на насилие и достъпа до подкрепа към този момент. Най-важните от тях са липсата на сътрудничество в рамките на, и между, различните сектори. Като цяло, правилата, отнасящи се до обмена на информация не са достатъчно ясни. Неуспехът да се споделя информация е от жизненоважно значение за закрилата на дете, жертва и може да доведе до фатални последици и, по подобен начин, споделянето на нерелевантна информация влияе негативно на ефективността на службите за закрила на детето. Този доклад препоръчва съобразяване с принципа за най-добрия интерес на детето, като водещ принцип в реформирането на политиките за споделяне на информация. Този доклад също разкрива големи несъответствия между градските и селските райони по отношение на достъпа до услуги. Той също подчертава, че доставчиците на услуги не винаги са наясно за това дали и и какви са съществуващите услуги, в съответствия с формите на преживяно насилие и към които детето може да бъде насочено. Това показва, че често "запознатостта на доставчика със съществуващите услуги е толкова важно, колкото и наличието на услуги " (стр. 38).

Защитата на децата от насилие представлява значително предизвикателство в Югоизточна Европа, където обществените нагласи могат да допринесат за увековечаване на насилието и, където неравенството в разпределението на услугите остава в реалност. Въпреки че е безспорна необходимостта от създаването на повече услуги, този доклад подчертава, че приоритет трябва да бъде работата по посока на цялостна защита на детето. Това ще доведе до повишаване на отчетността и ще улесни по-добрите практики в целия процес на идентификация, препращане и отговор. Ползите от стандартизиране на отговорите към случаите на насилие над деца включват демистификацията на иначе неясната съществуваща система. Възстановяването след злоупотреба е предизвикателство, но може да бъде подпомогнато от наличието на надеждни услуги и персонал.

Изготвено от Katie Javanaud за Child Protection Hub за Югоизточна Европа, Август, 2016

Източник: Keeping Children Safe from Violence: strengthening child protection systems in their accountability to identify, refer and respond to cases of violence against children (2013). UNICEF

 

 

Total number of pages: 
2
Language(s) of materials: 
английски
Country(s) this content is relevant to: 
Източна Европа и Балтийски републики

Проектът е финансиран от: